Спортуващият човек се води от самоналожената дисциплина, а не от страха и санкциите.

На спортуващия човек не са му нужни рестрикции, които да му опазват здравето, защото той по съзнание живее с нагласата да е здрав. Спортуващият човек знае и вярва, че здравето му е негова лична отговорност. То е над всичко и всяка институция. Единственият риск, който би предприел е, когато напуска (напълно осъзнато) зоната си на комфорт, форсирайки предела на възможностите си за развитие в дадения спорт. Но това е друга тема…

Спортуващият човек страни от безцелните маси в паркове, площадки и пр. По-скоро като човек на здравия дух и движението ще се противи на застоя при обособената реалност и екстрените ситуации. Той ще ги избягва. Все пак той е човек с висш морал.

Спортуващият човек е идеал и пример.

Спортуващият човек интегрира спорта, здравето и превенцията в неделима ментална и физическа спойка. Това е разум на високата му здравна култура. Той гледа с недоумение, когато зле изглеждащи индивиди говорят за здраве, но в празноредовия им брътвеж из абзаците липсва двигателната активност, движението и агоналността на човешката природа. Неговото смайване взима връх, когато последните биват инкриминирани. Всъщност под гилотината попада всичко онова, което допринася за здравето ти и те подтиква да проявиш отговорност към него.

Да си излекуван, много преди да си заболял – така спортуващият човек разбира здравеопазването.

Т.1 и 2 от Фундаменталните принципи на олимпизма в Олимпийската харта гласят:

“Олимпизмът е философия на живот, възхваляваща и комбинираща в балансирано цяло качествата на тялото, волята и ума. Съчетавайки спорта с културата и образованието, олимпизмът търси да създаде начин на живот, основаващ се на радостта от усилието, образователната стойност на добрия пример и уважението към универсалните фундаментални етически принципи.”
“Практикуването на спорт е човешко право. Всеки човек трябва да има възможност да практикува спорт, без никакъв вид дискриминация и в олимпийския дух, което изисква взаимно разбирателство в дух на приятелство, солидарност и честна игра…”

Любомир Спасов, Школа за характери