Не разбирам онези, които си намират извинения. Ако те нямат време за тренировка, аз също нямам време за тях. Просто е. Светът се върти бързо.

Времето е невъзобновяем и незаменим ресурс, който не можем да търгуваме, крадем, манипулираме и да хитреем пред него. Ето защо много внимателно трябва да отговаряме на въпросите с кого и как.

Извиненията са кратък и сладък път до покоите на леността, мързела, липсата на отговорност и дисциплина към здравето ти, както и произтичащите компромиси, които личността прави единствено и само със себе си.

Човек се отпуска много лесно. Много леко можеш да се отдадеш на комфорта, удобството и аморфното състояние на духа. Поради това трябва да работиш усилено и при всякакви условия против своята деструктивна природа. Изисква се да напрегнеш сили – физически и волеви.

Да чакаш сюблимния момент за тренировка (когато “звездите ти го говорят” и “планетите са подредени правилно”, “от понеделник” или “Нова година” или “когато слънцето изгрее”, а най-грозното – някой доктор да ти каже, че си критичен случай) е безхаберен харч. Но това е само защото разчиташ, че ще имаш утре. А ако нямаш?

Единственият момент, когато променяш хода на времето за себе си е когато тренираш физически и ментално сега. Така влизаш в ролята на Дориан Грей и се радваш пълноценно и бохемски в неотменният ход на стрелката, която ти показва не часа за лекарства, а за движение.

Тогава ти си винаги В ТОЧНОТО ВРЕМЕ.

Любомир Спасов, треньор Школа за Характери