ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАНИМАВАШ СЪС СИЛОВА ТРЕНИРОВКА. УРОК ОТ АСТРОНАВТИКАТА

Човешкото тяло е създадено за движение, чрез което то да взаимодейства със средата (тъй като природата е с кинематичен дух). В този процес на досег, често се случва то да е подложено на стресови фактори, които да го изкарват извън релси. От това дали то ще се адаптира, или не, зависи дали това тяло ще съществува, или ще загине на момента. За целта тук ще разгледаме процеса на адаптация. (По Дарвин)

Ние сме същества, пригодени за условията на Земята. Костната ни структура, мускулите и органите ни се справят с тях. Развитието на последните е пряко продиктувано от движението и потребността ни да оцелеем.

Това обаче е до някакво положение. С времето човешкото тяло се задъхва. Все по-трудно и по-трудно се справя с предлаганите условия и всекидневните задачи… То старее. Тъжен факт, с който е добре да свикнем. Но да се предаваме ли? Или можем да направим нещо полезно за себе си и да… удължим периода на своята двигателна радост, да сме по-дълго време млади?

Какво се случва с тялото ни?

След една определена възраст (не фиксирам, тъй като е индивидуално и дълбоко зависи от ген, начин на живот, стрес и пр.) всяка година ти губиш мускулна маса. Мускулите, освен че ти дават възможност да се движиш, предпазват скелета (костите) от външните механични влияния, стига те да не са с летална сила. Но ето и още нещо срещу теб. Всяка година губиш и… костна маса. Може би вече оформяш картинката на това защо възрастните хора не могат да се качат по стълбите на метрото и ако счупят нещо по себе си се възстановяват изключително трудно…

Някой ще каже: имам време до тогава…

А как ще реагираш, ако ти кажа, че може да проявяваш признаци на остарял човек и на 30-сет години?

Времето е относителна величина и модерният човек ще го забелязва все по-ясно, защото винаги бърза, винаги няма време. Дори и за 30-минутна тренировка…

Между 20-те и 80-те години човек може да загуби между 35-40% от мускулната си маса. Особено изразено е при хора със заседнал начин на живот и минимална активност.

За колко време може тялото ни да… омекне?

Астронавтите прекарват в космическите пространства средно 3-6 месеца. Справки показват, че 6 месеца безтегловност буквално префасонират морфо-физиологията на тези хора. След като се върнат на земята, астро-пилотите страдат от болки в цялото тяло (особено крайниците), главата. Чувството за тежест е смазващо. Периодът на рехабилитация е дълъг (поне няколко месеца) и изисква специални грижи, тъй като последните са неспособни да се самооблсужват.

Гравитацията…

Или липсата ѝ е довела до тези резки изменения.

„Не трябва да правиш резки движения, нито да завързваш връзките на обувките си, защото веднага ще паднеш. В космоса от костите излиза калцият, те стават слаби и чупливи. Имахме случай, при който член на екипажи си счупи палеца, просто като се удари леко в масата”, споделя Александър Лазуткин.

Липсата на гравитация води до изхвърлянето на калция от костите. За щастие ние сме тук – уж здраво-стъпили на земята. Не е нужно да отскачаш 6 месеца до Космоса обаче, за да се случи това. С времето (особено при жените) тялото все по-трудно и по-трудно задържа този елемент наред с фосфора. Костите стават рехави (повече за процеса намери синтез на осеин). Заедно с това мускулният тонус спада и поради загубата на мускулно вещество, което споменахме по-горе.

Така костите от една изключително интелигентно-проектирана, много здрава структура, стават податливи на външни влияния. С добавка, че няма силна мускулатура, която да я предпазва уравнението излиза чупливо. И нека не изпадаме в „Аз си имам възглавници около пояса, които ме пазят”. Всъщност мъртвото тегло на тези възглавници унищожава ставния хрущял… Предпазен си от удар, но крепостта е превзета отвътре.

На какво се дължи загубата на калций:
Липса на богати на калций храни
Липса на вит Д
Прекалено окисляващи кръвта храни – прости въглехидрати и белтъци (без силова тренировка)
Злоупотреба с: тютюн, алкохол, кофеин, сол…

NB!
Особено за жените е важно да обърнат внимание на горното. Всички вредни навици се предават и на плода. Така е възможно да се роди дете с директно предадена информация за развиване на остеопороза още в ранна възраст.

Как силовата тренировка се явява превенция?

Целенасочените, индивидуализирани, прогресивни, тренировъчно-силови занимания водят до безусловно повишаване на костната плътност, запазване и дори покачване на мускулната маса в т.ч. и при възрастни хора. Силовата тренировка стимулира най-много от всички производството на тестостерон и растежен хормон, отговорни за изграждането на мускулна тъкан. Нивото е различно при млади и възрастни индивиди, но и при двата типа се забелязва промяна в нивата (виж изследването).

Споменавал съм, че под силата на тежестта костите се огъват. Това е моментален сигнал (разбирай стрес) за организма да заздрави евентуалното място на пробив. Започва засилен синтез на костни клетки и усвояване на калций и фосфор (съчетано със съответния хранителен режим и хигиена на живот).

В този ред силовата тренировка се явява инструмент за пълноценно съществуване и париране на последствията от възрастовото развитие. Целта на силовата тренировка не е просто да се правят някакви упражнения с безброй повторения на серия, а конкретно силови упражнения, които да подтикват тялото да се адаптира и да става по-здраво. Ето защо многократните повторения със собствено тегло не допринасят за заздравяване структурата на тялото, след като се мине един момент на адаптация. Нужен е нов стресор и това е прогресивното силово натоварване, което има и ясни измерими стойности.

Освен това трениращият човек прави още нещо, което е от важно еволюционно значение:

Той променя своя ген. Упражняването на даден орган подобрява и неговата функция. Процесите на адаптация създават нова информационна стойност в настоящия индивид, която се предава като генетичен код след това на потомството.

Ако искате силни и здрави деца – самите вие трябва да бъдете силни и здрави. И нямам предвид да минете по лесния начин към сила и здравина с бъркане в кацата с „Не меда”. Защото и това се предава на потомството – никак не положително.

Любомир Спасов, треньор Школа за Характери

Related Post