Когато работя с един активно-спортуващ човек, който е получил травма, аз го разбирам все едно се гледам в огледалото. Та ние така или иначе сме една кръв – хора, за които движението е живот, смисъл, култура, себеизразяване и самоуважение, удоволствие, дори и понякога по един мазохистичен начин. Просто не спираме.